Стани ми, стани китна горице,
па ми изтрий с роса белото лице.
Сетне, да седна при аладжата,
та да оплакна с вода краката.
Лей се, преливай бистро поточе,
връз ормани вековни, дето клокочи.
До сърце ми стигни тъговно накрая,
акана радост и мен да омая.
Изгрей ми, блести златно слънчице
и погали с ръце мило ми сърчице.
Зер ми е спорна и блага съдбата,
зер ми е мило и драго в душата. ...