7 feb 2007, 23:00

ЛАЗАРОВДЕН 

  Poesía
4707 0 12
Нямам млади ръце
и е стара душата ми.
Лазарина се казвам,
няма как да ме знаете.
Пекох хляба нощес,
после виното сложих,
знамената уших,
цяла вечност се молех,
да се върнат момчетата
с бели ризи от тъмното
и да сложат на масата
кръста, ножа и виното. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Енчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??