Навън вали. Тихо е.
Потрепващи от тежестта на капките, листа
напомнят само, че света е още жив.
Завивката студена, от облаци, процепи се.
Като след прободна рана, процепи се и моето сърце.
Ти си тук, до мен и нощ, и ден...
А все тъй те няма!
Синия екран прави неговото нещо.
Пръстите пощрапват все тъй, вещо.
Навън вали...
И Океана между нас от небето се стовари...