Нощта
си тръгна.
Плаща смъкна
тих мистик.
Но ето, миг
на пролетта,
във сутринта,
откри света
и свежест лъхна,
и изтъкна
пак велик
един Светлик
със топъл пик
за красота.
За теб мечта,
най нова аз,
днес имам с глас
на птица бяла,
полетяла
с нежността,
със чистота,
от свобода
и всеки час
е жив екстаз,
че твоя цяла,
в мен изгряла,
теб познала...
е любовта.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados