Два стръка тишина ми подари –
един за теб, един за мен, а после,
после са достатъчни и две очи,
да ме разказват тихо нощем …
Да чертаят всяко късче „мен“,
танцуващо по бялата ми кожа
и този миг от ласка вдъхновен
да не свършва никога, о боже!
Защото тук си построих небе,
звезди си имам, имам си и тебе…
Достатъчни са само две ръце,
да ме погалят и да стана лебед. ...