9 mar 2007, 19:12

Лед 

  Poesía
648 0 0

                    Лед

 

От лед сковано е твоето сърце,

с красиво ангелско лице.

С него ти ме лъга дълго време

и вярвах сляпо на тмоите лъжи.

 

Коварен и безплощаден си,

без капка жал ме ти остави,

с очи, пълни със сълзи, с разбито

сърце и две празни ръце.

 

Защо сърцето ти е в лед сковано?

Защо студено е към мен,

нима не знаеш що е обич,

нима незнаеш що е топлина.

© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??