Леден дъх

2 jul 2007, 13:53

Poesía

522 0 0

Краят на нощта настъпи,
показа се плахо сутринта,
леденият дъх се стопли,
за да ме събуди тъжно сега.

Да ми покаже, да видя,
че още съм жива, че мога да мечтая,
да ми покаже, че има красоти,
за които още и не зная.

Да върна спомените си от дните,
когато мислех само за едно,
да си спомня пак очите,
напомнящи ми за любов.

Да усетя страстния ти поглед,
преплетен във лъжи и страх,
жадно мене да изпива,
но да чува само моя смях.

Смях, но от болка,
престорен и фалшив,
прикриващ мойта тъга,
но погледът ти продължава - все така игрив...

Тръпки ме полазват,
не смея вече да мечтая,
да заспя отново моя блян е,
за какво съм будна, аз не зная.

И леденият дъх отново ми нашепва
да се държа и да обичам,
но имам достойнство и не бих си позволила
аз след стъпките на някого да тичам!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.