Вървях по ледени пътеки
и търсех в нищото надежда.
Подслон душата да намери,
пред нечие огнище да се стопля.
Но виелици пътеките пресичат,
навяват сякаш своята тъга.
И със ледени сълзи, следите ми зариват,
да забравя пътя към дома.
Канят ме с тях да потанцувам
на празен дансинг, в полето-самота.
Себе си изгубил да пирувам,
да пия вместо вино от ледена река. ...