Ледена принцеса...

22 nov 2009, 12:31

Poesía » De amor

1784 0 7

Подай ръката си без страх -

аз няма да те отведа по грешен път...

Трохите от сърцето ти внимателно събрах

и нежно ги поставих в своя женски кът...

Не се страхувай! Аз не съм отровна,

тъй както другите жени за тебе бяха...

И тяхната любов ли беше многословна,

или на прага на душата ти се смяха?

Недей ми отговаря... Няма нужда...

Аз зная, че това за теб са живи рани...

А аз съм "лошата", която ги пробужда,

да шепнат в тебе чувства неразбрани...

Аз зная и, че често ти се иска да ме мразиш,

и чак до заранта различни тактики опитваш...

Стъклата от очите ми грижливо пазиш,

целуваш ги, но болка даже не изпитваш...

Понякога се чудиш и дали ме има,

понеже моята прегръдка дава ти да дишаш...

И думите ми сякаш стоплят твойта зима,

а ти, като дете, по нейните стъкла чаровно пишеш...

Ръцете ми замръзнаха, но аз не се предавам,

обгръщам със душата си леда и ти живееш...

Учудваш се, че неделима част от тебе ставам

и леко с крайчеца на устните се смееш...

[...]

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.