Губя се в студената целувка на мъглата.
Блясък, светлина и отново мрак...
В душата ми като змия пълзи самотата,
оглеждам се и търся знак,
но покрай мен сенки - далечни и бездушни,
зловещи призраци, безплътни...
И чезна, губя се и бавно гасна
в студената целувка на мъглата...
Протегната ръка, просеща утеха,
но само капчици, ледени сълзи...
Безнадежност! И аз съм вече поредната безплътна сянка,
облечена в погубени мечти... ...