Ако някой ден за мен ти се сетиш...
Спомни си моя смях и моите очи…
И тогава, ако болката в сърцето си усетиш…
Дали ще има някой теб да те утеши?
Ако някога поискаш да поплачеш,
ако имаш нужда просто мъката си да споделиш…
Дали за някоя нещичко ще значиш,
както за мене беше всичко ти…
Ако се чудиш какво се случва с теб…
Почни за миналото - да си спомниш
за момичето, което превърна те в лед…
Ако можеше тогава отново да я зърнеш,
щеше адски силно да те заболи…
Вече късно е да я прегърнеш,
след цялата болка и тъга,
която ти й причини!
© Ивон Димитрова Todos los derechos reservados