ЛЕДЕНО СЪРЦЕ

18 sept 2007, 16:00

Poesía

1123 0 6

ЛЕДЕНО СЪРЦЕ

Самотна пак дойде нощта,
без лунен блясък и звезди.
Дали отново да простя:
ще спрат ли твоите лъжи?

Как бих могла да ти простя,
че нямаш ти сърце от плът,
а трябва ли да те коря,
че лед тупти във твойта гръд?

И докога ли да се примирявам
с това спокойно безразличие?
Не искам с теб да преговарям -
със манията твоя за величие.

Понякога се питам мрачно:
това ли е, което заслужавам,
а с бъдещето си неясно
ще съумея ли да се сражавам?

Известно време аз ще страдам,
но пак ще дишам и живея.
Ще дойде ден и аз да радвам
сърцето, за което тъй копнея!

Маги

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Anita765 (Ани Монева)

2008-01-21T22:43:35+02:00

Това е една емоция в мигове на самота. Май така се чувства човек, като в безизходица и все се пита, пита...
na_zi (Нази)

2007-09-25T10:16:38+03:00

Това много ми хареса! Поздрави!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-09-20T00:21:35+03:00

Това е днес, но утре - знаеш ли колко е красив всеки следващ ден?
Нов ден-ново начало .Слънчеви дни ти желая, мила Маги. С обич.
феникс (Светльо Златанов)

2007-09-19T10:48:32+03:00

Правилно! Който не потърси, той няма да намери!
jantreya (Валентина Шейтанова)

2007-09-18T21:51:57+03:00

Ледът понякога се топи,мила.Ако си много гореща.Пожелавам ти го!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-09-18T16:10:55+03:00

Разбира се!
Защото знаем, че надеждата умира последна!
Бъди щастлива, Маги!