Брезов лист ли трепти или плаче глухарче? Тихо, тихо шепти дива шипка, макар че може силно, до кръв, с остър писък да дращи. Тя на вятъра пръв, свила клони, разказва: чуден славей изпял най-красивата песен - във сребриста гора тази нощ бил унесен, сред уханния цвят дивни трели извивал. Сам, полека, едва, бисер както разливал, бавно спрял, онемял, в шип притиснал телце... Как, защо я избрал? Няма да разбере... тя – със дивия нрав, той – със нежно сърце... Скита тъжният вятър, рони цвят и разпитва – винаги ли намират свое място душите... да изтръгват със болка скритото в дълбините?
Като песен си я преразказала тази легенда! Чудесна си!
Впрочем тази ми е любимата легенда. И завършва така:
"Възхитителна песен, заплатена с живота! Но целият свят притихва заслушан. И дори Бог на небето се усмихва. Защото най- хубавото се създава само с цената на голяма болка. Или поне така е според легендата..."
Ина, наистина е интересно това при хората. Аз си го представям все едно само се държим за волана, а не управляваме, когато летим по склона... Поздрав и още веднъж - благодаря за коментара
Как да не се радвам, че съм в обществото на такива гениални поетеси? Не знам какво е да си зависим, но на мен ми харесва да съм пристрастена към всички в сайта "Откровения".Винаги си оригинална, Доли...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.