Нявга много отдавна, не се знае кога,
два манастира... опрели снага
в небето над бели белоградчишки скали,
пазели спомен за любов, що боли.
Живяла е Вита, красива мома,
с хубост неземна, самодива била,
с коси златоруси, с дълбоки очи,
с алени устни, с гайтанлии вежди́,
снагата - тополка, а гласът и́ звънче
като ромон огласял усоите все.
Пасяла тя стадо... с овци́ и кози
по поляни, ливади, върхове, долини. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse