От бряга два над Ардина река,
в прегръдките на планина Родопа,
известен мост протегнал е снага,
да спомня за легенда най-злокобна.
Известен като... Дяволският мост,
обгърнат с мѝстика съдбовна,
привлича магнетично всеки гост,
разказвайки за тайната вековна.
Как някога... във мѝнали лета̀
строители опитвали се сръчно,
да вдигнат го над бурната вода,
но следвало ги злото неотлъчно.
Все срутвал се, макар полуготов,
и злъчно им осмѝвал майсторлъка,
до ден, в който млад дюлгерин – пръв
наел се пак... след дяволска заръ̀ка.
Рекъл му Сатаната: „Ще строѝш
четирсет дни, а не безброй години,
невѐстината сянка ще вградиш
и моят лик... хем видим, хем невидим.
Не го ли сториш, тук ще се простиш
не само със момичето любимо,
а в пъкъла със него ще гориш,
за славата забравил обозримо.“
Облогът между двамата приключил
в полза на зидаря работлив,
що сянката на либе си заключил
в темелите на моста каменист.
И образ на Лукавия изваял,
невидим за човешкото око,
надничащ изпод моста, непокаян,
за стореното ... и добро, и зло.
Така до днес легендата разказва
за майстора изкусен, що успял
след дяволски заплахи, да остави
вековен мост... във време устоял.
17.10.2019
© Таня Мезева Todos los derechos reservados