14 ago 2014, 17:56

Легенда за незнайната Любов 

  Poesía » De amor
786 0 3
В незнаен град нощта се стеле,
проблясват будни светофари,
от тишината онемели
лениво пъплят тротоарите,
танцува вятърът на пръсти
сред сенчестите очертания.
Аз пред луната се прекръствам
и шепна и безброй признания
как ти ме тласкаш безразсъдно
към сладък, първороден грях,
как влюбена съм в теб подсъдно
и не изпитвам свян и страх. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Чакърова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??