tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
20 sept 2019, 16:42

Легенда за розата на Айше 

  Poesía » Odas y poemas
585 5 5

Преди много, много лета... в Бѐлоградчик
живял мюсюлманин Хаджи Хюсеин,
що в слава на Бога, на своя Аллах
решил да издигне джамия без страх.

 

Дѝрил той дълго дюлгерин добър,
навред обикалял със своя катър.
Накрая на Стойне стиснал ръка,
майстор прославен от Дебър града.
Започнал. Работил. Камък връз камък
стените градил сякаш на замък,
два реда прозорци по български сложил,
та слънце да влиза в лоното божие.
Покрил минарето с мед като злато,
върха с полумесец, да грее чудато.
Пода застлал с тухли червени,
същи шевици в килими вградени.
Тавана с резба от дърво украсил,
издялал изкусно звезди и лъчи,
ошарил колоните с пъстри цветя
и храмът просветнал цял в светлина.

 

Минало време и Стойне решил,
в Дебър да иде, в града си най-мил,
отишъл в дома на Хаджи Хюсеин,
заплата да вземе, за туй що сградил.
На порти потропал, а там на мига
излязла красива девойка една,
с коси като злато, с очи кадифе,
в ръцете си с роза. С открито лице.
Щом зърнала момъка, в у̀плах голям
изпуснала цветето, хукнала в срам,
че щерка била тя на турчина строг,
а ласка съзряла в поглед дълбок.
Навел се дюлгеринът, вдигнал я с плам,
аромата ѝ вдъхнал и влюбил се там
не в розата кървава, а във Айше –
момичето младо... с душа на дете.

 

/следва продължение/

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??