ЛЕЖА ПО ГРЪБ
Лежа по гръб
и сякаш скована съм
във гроба на собственото си униние.
Лежа по гръб.
Някой да ме отнесе!
Скръстила ръце отпред,
вече съм готова за опятие.
Глупост и прекoмерна лудост
е това мойто самопогребение.
Тъп венец на мойто отчаяние!
Покоя предпочитам
пред безсмислена борба.
Но аз ще намеря ров навън,
и макар да не успея,
сама няма да се погреба!
© Мирослава Todos los derechos reservados