Лейди Макбет, спете спокойно
На тази земя
има място за всички
под слънцето...
Но когато
и то е на път да пресъхне,
а кръвта му съсирена бие
в слепоочията на земята,
точно къде във пространството
се намираме ние?
И колко пролети
да изплачат могат все още върбите?
Одрипавели надежди,
че светът ще си спомня,
не точно конкретните хора,
а онова, за което билù са във боя,
ослепиха отдавна деня
и солници са тъмните орбити.
Гранитът е мярка за минало
и принадлежност...
... и само толкова!
"Арлингтън" също е гробище.
(Не само градче в щата Тèксас).
Мамаев курган и Трептов парк
все така са на духове сборища...
А извънземните издигнаха (някога)
пирамиди на Марс.
И Сфинксът,
може би първообраз на земния,
мълчаливо се взира от космоса
към планетата ни,
все още синя (за радост)...
И какво, че може всичко на Марс
да е даже от времето,
когато елите под пластове тежки
се превръщаха във кръвта на земята,
а духът им петролен бе в гръдта ù затворен...
Сфинксът все така си задава гатанки,
(почти артефактно)...
Днес в Амазонка
озонът на бъдното свършва,
а ние в душите на мъртвите ровим
и диагнози поставяме на Тутанкамон.
Пътьом дървета садим във пустинята,
за да има оазиси
и Малкият принц да намери вода,
а на пазарите тайно продаваме бъбреци
(за присаждане)
и най-търсените са тези от малки деца...
... Той, Йорик умря преди Хамлет
(от естествена смърт,
но Йорик не беше дете).
Ееееех, бедни ми Йорик! Бедни ми!...
Човешкото като пясък изтича
през очите, кухите на излъскани черепи.
Ибсен не може да бъде мерило,
той даже не е и на мода,
(на мода е посткомунизмът, постмодернизмът
и поредната криза),
но все така е разплакана Нора...
"Не само с хляб се живее...
Дай си на бедния втората риза..."
(Това кой ли го беше казал?)
Доктор Живаго е лекувал деца!
Но Деницата се превърна в проказа...
И все пак не отнемайте хляба на бедните!
Отнемете им вярата и мечтите
и ще направите дупка във времето...
Ще се прокъса плътта му
и Вавилонската кула отново ще рухне,
ще се объркат отново езиците,
но ще си говорим с езика
на знаците, финикийските...
А Магдалина, (онази Мария),
ще грабне най-тежкия камък
и ще го хвърли по Леонардо,
да издраска стените на фреските
във Милано.
Може би Рембранд ще вдигне отново
нощната стража,
за да опази кръвта във граала?...
Защо преди да посегнем на всичко останало,
на децата си първо посягаме?
(И кой, по дяволите, изтърва духа на Медея?)
На съда всичко е ясно!
Нека да влезе свидетелят Прометей
заедно с екзекутора си... орела!
Лейди Макбет, спете спокойно,
вие сте просто перла в короната
на земната власт,
вие сте просто наша орисница... фея!...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Еее, казах, че си велика, нали?
Сега пак ще го повторя, ама по-иначе:
Ти си И великОЛЕПНА СИ!!!
И не само на днешния ден, а и за бъднини-
бъди ми здрава и щастлива!
/другото си идва само
/
Обичам те! -
Е, кажи ми сега, как може рожденниците да са изписани с такива малки букви. И аз се дзверя ли дзверя...
Бъди много щастлива, Аморе! Безброй незабравими мигове! -
Честит Рожден Ден на една родопчанка по душа! Жива и здрава и все така голяма чаровница!
http://www.youtube.com/watch?v=TcPBNNA8k-4&feature=related -
Мон шери, мон ами
мон бонбон, мон маншон
Лейди, пожелавам ВИ да сте жива и здрава, тоест - повтарям си пожеланията от нощес, с единствената цел да се сбъднат! Пък и да ти кажа още веднъж - обичам си те
Не спи спокойно, спи доволно
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=154100
и си го написвам че си е твой този стих! -
ник'во спане, Джарова! слагай софрата и до сутринта жива и здрава да си!
-
Душа, да си ми жива и здрава, все така готина и прекрасна!
Обичам теееееееееееееее!
Ч.Р.Д. -
ЧРД и тук,ВОДОЛЕЙКЕ!
Ще се повторя,но си те обичам! -
Голяма да пораснеш, Павлинеееее***! (каквото и да значи това )
всичките чудесни неща, които можеш да си помислиш - пожелавам ти ги! И още няколко - от мен!
И да почерпиш, ей! -
закова ме...
и така ме натъжи...само ти можеш да го напишеш така...
ръкопляскам ти права!!! -
Интересно споделяне. Някои от разсъжденията ми дойдоха ненужни. Излъчва начетеност, спор да няма.
-
ГОЛЯМА СИ.............!!!
-
Поздрав!
Спирам се при теб, защото ми е хубаво!
Отново чудесен стих! -
НЕОБЯТНА!!!
-
!!!
Без думи! -
При теб дишам... спокойно,Харпиевна!
Можела си го значи и "бялото"?
Поздравления! -
Това е поезия! Поздрав!
-
Има произведения, които не мога да коментирам!!!А и след прочита на нещо такова, думите са излишни...Комплименти!!!
-
Боже, колко болка и истина в думите ти!
Немея! -
Пак съм тук...
В този стих-
глътка кофеин
за Лейди Макбет... -
Само да кажа, че наминах. Хареса ми. Не бих могла да го коментирам...
-
!!!
Аплодисменти! -
Пак не си спала цяла нощ...
Голяма си, Павлине*!
И думите ти са големи. И трудни за преглъщане... -
Действителността- такава, каквато е. Болезнено истинска.
-
Еее, ти отново си на ниво!
Харпи*, велика си!!!
Гушки!
-
Разплака ме този стих...
Изпитвам срам, болка, безсилие
пред човешката природа...
И се чудя защо Бог още ни търпи...
Може би заради хора като теб...
Които будят съвестта ни...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
/може ли да отговоря като хората, като се върна от командировка, че сега... нещо немам думи...