6 feb 2013, 8:01

Лейтенанте, хвърли ме във огън 

  Poesía
530 0 10

Не понасям кръвта, Лейтенант.

Всяка вечер сънувам кошмари,

как във онзи проклети Афган

губя ценни и скъпи другари.

 

Как небето от писъци ври,

а смъртта е заляла земята,

как пълзим по червени следи

под смеха на студения вятър.

 

Как жени и деца ни обстрелват,

как дулата нарочват врага,

как не знаем кое е победа…

Лейтенант, аз сънувам това.

 

Не стоя зад бюро като тебе,

не прегръщам жена и дете…

С нож бележа по своите вени

всички паднали в боя мъже.

 

Всички ордени парят от болка,

всяка болка е моя следа.

Лейтенанте, хвърли ме във огън!

Изчисти от кошмари съня!

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??