Лека нощ – 11.07.2007
Помниш ли, че бяхме неразделни,
с любов пазехме всичко свято между нас,
обичахме се силно, безпределно,
не заспиваше без "Лека нощ" да ти кажа аз.
Сега се връщам във времето, когато делихме
една съдба, един живот
и откакто с теб се разделихме
на никогo не казах "Лека нощ".
Но чудя се, дали заспиваш
без моя глас, без моите очи
или друга с обич те приспива
и "Лека нощ" с нежност ти шепти.
За мене мислиш ли или ме забрави,
едва ли някога пак ще е такава нощта,
мина много време оттогава,
но за теб още плаче моята душа.
Питах се защо съдбата ни наказа
и как ли сега минават твоите нощи,
погледнах небето и то ми каза,
че заспиваш трудно и че ме обичаш още.
И помолих Слънцето като залязва
с последната си капка мощ,
всяка вечер от мене да ти казва:
"Целувам те" и "Лека нощ"!
© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados