danda (Даниела)
358 1120
24 jun 2011, 16:26

Лека от мъка 

  Poesía » Otra
786 0 13

Изгаря утробата – нестинарска жарава,

а е празно, по-празно от смърт е дори,

поглед угаснал в сòлници черни заравяш –

нероденият ден от солта по-малко кърви.

 

Безгласно надвикваш монотонни камбани,

проглушили нощта със свиреп реквием.

И си лека от мъка. Перце, във паяжина хванато.

Папирус със нежност, от вина обгорен.

 

Протягаш ръце – хоризонта да стигнеш,

там тича слънцето с малки, боси петички.

Полюшва къдрици във светло изригнали

и се смее. И там, сред птици, се учи да срича.

 

С изпръхнали устни тихо шепнеш на Бога –

молиш за глътчица сън, за спокойствие само,

където има смисъл от твоята топла утроба

и полъх от ангелски глас с обич докосва те: Мамо!

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??