Лекар в Пустинята...

Великодушна е Съдбата,

илѝ пък ловко се преструва,

щом с трик в Посока непозната

те тласне без да се шегува...

Мечтаех си за Океаните,

за вятъра, за бреговете

и романтизма в капитаните

живеещи със Ветровете!...

И из пространствата огромни

във неизследвни лагуни –

Сирени свирещи отровни

мелодии на лунни струни...

Но сбърка може би компаса,

илѝ бе ураганът силен,

та не усетих как отнася

ме по на юг: стотина мили!...

... И тъй се озовах в Пустинята

с професия на добродетел –

тя търсена е и проклината,

но взеха ме за благодетел...

А там Животът е различен

и подчинен е на Луната,

а правото да се обича

се плаща често с кръв и злато!...

Във кръг насядали мъжете

край огъня, а вътре в шатрите

жените плахо нещо шепнат,

а огън в тях разгаря Вятърът...

Мъжете чакат те със спорно

Предчувствие в нощта за нещо:

възпитано във тях покорно,

но пó от въглени горещо...

Звездите светят като въглени,

небето сякаш е огнище,

и всички сенки са закръглени

от пясъкът, дошъл от нищото...

... А в полунощ, когато в дрямка

старейшината даже ляга:

зад дюните неясна сянка

завита с тъмен шал пробяга...

След нея друга се промъкна

и скри ги дюната на завет...

А птица скрита там изхвръкна

и полетя в нощта по памет...

...Животът нощем във Пустинята

е буден!... Никога не спира...

... В Историята му измината:

един се ражда, друг--умира!...

... Отдавна стихнала мълвата,

огнището е догоряло,

а като сянка от тъмата

изкача куче подивяло...

... Щом вече поутихна крясъка

една змия* две педи дълга:

зиг-заг източи се по пясъка

към дюната и скри се в ъгъла...

... А може самолет измислен

във тази нощ да се повреди,

а пък змията да е истинска:

оная, с дължина две педи!...

И още може в необята

да разцъфти вълшебно цвете –

дори далече от Земята,

в една тъй мъничка Планета!...

Но в страстна нощ кога извива

„греховен” чар със ветровете --

там някой трябва да полива

най--нежното от нежност цвете...

... Настроени внезапно бойно

щурците нейде от далече

и жабешкият хор нестройно --

в добър синхрон се носят вече...

... Над хоризонта във олово

безмълвна мълния просветва,

но няма да вали отново:

тук в зла прокоба тегне клетва...

И сякаш мъртва е Земята,

но ако дъжд случайно мине

той буди бързо семената

и цъфва цялата Пустиня**

с красиви, тъй невероятни,

лилави багри до Безкрая,

че по--вълшебни и превратни

картини от света не зная...

За жалост само че, в Пустините

дъждът е божия награда

и много рядко през годините

над тях той буреносен пада!...

* * * *

... Когато в моята Пустиня

пристигнах, там не бе валяло

от шест години и мнозина

не помнеха дъждът изцяло...

И тъй отдавна семената

в летаргия стояли бяха,

но под патѝната позната

на пясъка – пак оживяха...

И монотонен бе пейзажа

от дюни, пясъци златисти,

но често грабваше миража

фантазно с чувства поривисти...

... Аз там в миражите живеех,

а в нощите на Ориента

опитвах се да проумея:

Реалностите на момента!...

15.01.2018.

*Най – смъртоносната змия в Сахара. Арабите

я наричат „хамса да гига”, което означава „пет

минути”, толкова е времето от ухапването до

смъртта на възрастен човек.Това навярно е и змията на

Малкият Принц.