7 may 2019, 6:28

Лекарство... и отрова 

  Poesía
744 7 8
По стръмните пътеки на живота,
се спускам, като палаво дете.
Заравям пръсти в пясъка с охота
и моля се туй вечно да не спре.
Не се боя от пътища нелеки –
със раните съдбата ни калява.
Пропадания тежки има всеки,
в съзнанието винаги остават.
Ала това е сякаш орисия,
препъване, съвземане, и ново
потегляне към следваща стихия,
която е лекарство... и отрова!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??