Леко стъпвам, на пръсти,
за да не счупя нещо в твоя живот,
нещо, което за тебе е скъпо
и е като драгоценен кивот!
Леко стъпвам, протегнал ръце,
за да не обезпокоявам аз дните,
на близките ти, по душа и сърце,
за да са винаги, все тъй честити!
Леко стъпвам, но фея ли съм?
Не, войн съм, в битките дълги кален!
Леко стъпвам, изгубвам аз себе си,
в този несвойствен, житейски рефрен!