bojenski (Иван Иванов)
266 2718
28 sept 2014, 21:41

Лескова 

  Poesía » Civil
531 0 9

Там горе в балкана и  простора

Лескова ни посреща пак добра,

да ни дари със красота и плодове готова,

разтворила прегръдка от гора.


Тук вече няма хорски глъч,

мълчат безлюдни домовете

и вечер ослепелите прозорци тънат в мрак.

Все чакат някой на вратата да похлопа,

през прага да прехвърли морен крак.

Стопанката  да сложи хляб на скромна маса,

но туй едва ли ще се случи пак.

Сега се скитат  настървено

  ловните дружинки по сокаци,

по склоновете джипове реват

и  падат букове безсилни на земята

съборени с опит, със замах, без срам и страх.


Лескова, тъжно е, но днес не ще тъгувам.

До мен е твоя дъщеря,

която ме доведе да останем,

... защо да си сама.


© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Елена, благодаря за надникването!
  • Този ти стих за мен е двупосочен. Имам и реална описана картина за местност с това име, имам и духовна! Пристрастна съм в случая, но не мога да не го оценя! Браво! Много ми хареса!
  • Стойне, благодаря ти за посещението!
  • Хубаво стихотворение си написал, Иване!Отново те боли за лакомията на ненаситните. Така е, когато от друго тесто си замесен.Творбата ти е много постигната. Желая ти нови творчески успехи и хубав ден!
  • Миночка, благодаря!
  • Навява тъга,но пък написано талантливо!
  • Вили, Краси, благодаря за отделеното време!
  • Ама че рисувач! Художник не ми трябва като те чета!!!
  • Усетих твоята тъга!Wali/Виолета Томова/
Propuestas
: ??:??