Една сълза за теб не ще пророня,
колкото и страшно да боли,
от мислите си всяка нощ те гоня,
знам, разбих аз нашите мечти...
Така се случи, как да го опиша,
неусетно изчезна любовта...
Виновна съм, каквото и да пиша,
не ще се чувствам по-добре сега.
Заплаках... мислите кънтят.
"Как лесно беше... лесно ме забрави!"
"Какво направих, как можах..." - ехтят.
Виновна съм, но лесно ме остави...!!!
© Елена Копанарова Todos los derechos reservados