Колко лесно било да заспя без да пиша.
Стара обич, защо в онзи ъгъл въздишаш?
Не сънувам треви с топли макови скути,
непробудно мълчи мисълта на минути.
Беше смела нощта и мечтаеше диво
за любов без жила и за чувство красиво,
беше. Няма назад, мъдро сенките гоня,
изтрезнял е на хлад непослушният спомен.
Не похърквай до мен, самота, че ме плаши
този мрак, уплътнен с грехове, вчера наши.
Аз забравих. И ти забрави. Няма драма.
Времето си пести, свърши срокът за двама.