Зове ме път и без преструвки,
лъжи и празни обещания,
с на възел вързани обувки,
без лицемерно покаяние.
Обличам дрипавата дреха,
в торбичка е душата вързана.
Оставям им, каквото взеха.
За полет време е! За бързане.
Ще впрегна ветровете бели
и ще ме носят на крилете си.
Спести сълзливите раздели...
Светулка съм. И в мрака светя си. ...