"То може и по-добре,

но аз мога само толкова..."

от посредствения автор

Тихо се сипе летният дъжд,

весело мокри умрелия мъж.

Лежи той на пътя, убит от кола.

Лежи там с отворени очи и уста.

Под дъжда си играят малки деца.

Обичат да скачат те във калта.

Навън си играе и едно дете,

което не знае, че от рак ще умре.

Земята на Бог благодари.

Песента й щастливо нагоре лети.

И нехае земята, че след дъжда

гроб ще копаят за млада жена.

Само Чочо клошарят не е щастлив

откакто настъпи пирон ръждив.

Но нищо, нека днес да заспи

и не ще отвори вече очи.

Лятното щастие и мен ме обзе.

Скачам щастливо и пляскам с ръце.

Летният дъжд е толкоз красив.

Как може някой да не е щастлив?