21 feb 2007, 7:31

Летен етюд 

  Poesía
788 0 21
Летен етюд

С триножник и палитра,
със таке и лула,
далеч от градски ритми
пое художник млад.

Пред него бе полето,
и ясен бе деня,
подхвръкваше сърцето,
а погледът – сърна.

От едри, бързи щрихи
на бледните платна
светът като на кино
полека оживя.

Но дъжд внезапен, летен,
подгони го и чак
под навес лек, преплетен,
художникът се спря.

Отпусна се, полегна
и май се понаспа,
а облакът олекна,
дъждът се изваля.

Разтърка си очите,
в картината се взря,
довършена... стои си,
едва я разпозна.

По-синьо бе небето –
с листенца от синчец,
прашец от пеперуда
блестеше – летен скреж.

И нежен полъх сякаш
раздвижи я, когато
високо над житата
съзря и птиче ято.

А в ъгъла, отдолу,
видя перце, вълшебно,
но подпис да положи
така и не посегна...

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??