28 may 2013, 8:01

Летище 

  Poesía
740 0 2

                  ЛЕТИЩЕ

 

 

Намерих летище и отлетях…

Високо политнах над облака прах.

Небето намигна със звездни очи.

Луната помогна – зад облак се скри.

 

Оставих  замислен там  кръстопътя,

а  самотата - самотна  долу на пътя.

Смело прегърнах мираж светлини,

нощта ме  загърна от чужди сълзи!

 

Намерих летище и отлетях…

Хоризонта вълшебен в мрака съзрях.

Небето намигна със звездни очи.

Вятъра вдишах със пълни гърди.

© Пламен Порчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??