Един щурец засвири във ръжта,
синчецът се усмихна на небето.
Нашарено от дивите цветя
се шарнало далеч, далеч полето.
Слънцето с лъчите си гори
и бели кърпи мяркат се в нивята,
че време е за жътва - летни дни.
Дърветата зелени мятат сянка.
Под сянката дете венец плете -
напомня ми за отминали години...
Била съм някога и аз дете -
прибрах го в мен, а споменът замина.