Понякога се случва да е лято,

понякога - на всеки девет месеца,

годината живее за житата,

родени от погребаните есенници.

И точно затова е тъй горещо,

годината разлива се от щастие

под синьоококорената леща

на лятното небесно безобразие.

И всичко е със цвят на карамел.

Ковано старо злато с кехлибари,

до сладко ферментирал златен хмел

и пушек от угасваща цигара

опиват със омара сетивата.

И в този миг единствен във годината

пияната ми сянка сред житата

играе си на гоненица с зимата

и крие се във твоите обятия.