Когато последните светулки

разпиляват светлина

в тъмното синьо на безкрая.

Когато нощта реди слова,

за да приспи луната в обятията си.

Когато звездите умират и се раждат.

Когато едни се влюбват,            

а други горчиво разлюбват...

Тогава притихвам в

лавандуловото море на мечтите си.

И подреждам вселени, рисувам безвремия

Създавам светове, където

Аз и Той  е нещо възможно

и не съществува думата сложно.

Там няма вълни от тъга

и привидения от стари любови.

Има само една,

грееща като безброй слънца,

побираща се само в две сърца -

неговото и моето.

Там пътищата се пресичат

и приказките ги разказваме двама,

а щастливият край не е просто измама.

И разминавания никакви няма.
Той е режисьорът, а сценариите

заплетени пиша аз.

И всички притихват, когато 

започне нашият филм. 

Когато светулките за последно

разпиляват капчици светлина...

Тогава ми става облачно,

Защото няма филм, 

няма приказки, няма ние.

Аз и той не се пише слято.

Аз и той е просто лятна заблуда.