ЛЕТНИ УХАНИЯ
Някой хвърли по залеза шепа сусам
и зрънцата припламнаха – рой от светулки.
Безнадежден ли пътник се лута насам,
здрачината ли прашните щрихи целува?
Или длан лековита го дърпа към мен –
да прекрачи през прага и тук да остане,
да полегне за отдих в постеля от лен,
да очаква от мене превръзки за рани –
драскотини в сърцето след думички зли –
сякаш мъкнал гнездо е с оси от години,
неугаснала мъка от любовни стрели, ...