Когато се събудиш сам,

а в очите ти има сълзи,

когато знаеш, че си чист и прям,

а плачеш, преди да отвориш очи.

Невинен, но виновен

в мислите ми бледи

и нежен, но жесток

във спомени горещи,

и смях, и плач в пиесата ни тъжна,

играеш ролята на лицемер.

Когато разбереш, че лъган бил си ти

и чист и прям останал си докрай

... но сам,

че плакал си по цели нощи, дни

за някой, който никога си нямал.

Под маската красива те чака пак лъжа.

И няма и следа и спомен от капчица вина.