samira (Мариа)
33 38
3 nov 2007, 12:36

Лично 

  Poesía » Versos blancos
1244 1 2

А вече писна ми да се преструвам,
смея се, когато ми е страшно
и само затаявам  дъх... сълзата да преглътна
и пак да се усмихна.
Представяте си колко съм самотна,
на никого не мога да разкажа,
сърцето ми със марля да превърже,
на рамо нечие да си поплача.
Зная, че сама съм си виновна,
мълчанието понякога е знак на слабост,
да беше грешка, че да я поправя,
годините назад да върна.

© Мариа Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??