Посветено на Петя Дубарова
Ти чел ли си Лилавата, поете?
А за убийците на детския й смях?
Невинност с мъдрост тя преплете.
Нахрани щедро подлия им страх.
А виждал ли си как израства цвете
И стъпкват го от злоба със замах?
Решетките не спират ветровете.
Дъждът предпазва от чадърен прах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.