На крилете на белия вятър понесен
летя над Лилавия свят.
Звучи във главата ми Пролетна песен
и се чувствам отнесен, свободен
И млад.
С аромата на бор кристалният въздух
ме изпълва със скрита и нежна тъга.
На полянката лунна
дълбоко в душата ми
тихо и кротко
пасе със сърнето си млада сърна.
Като чисто поточе ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.