25 ene 2025, 19:54

Лилит 

  Poesía » Filosófica, Otra
122 1 4
Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза:
Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.
Йоан 8:7
Казана дума – хвърлен камък.
Народна поговорка
Не си е струвало да ме замяташ –
не съм ни въдица, ни нечий трал.
Родена от сърцето на земята,
бях пламък някога, бях локва кал.
Угасвах и изстивах, съхнех бавно –
закоравя – без род, душата в мен.
И не признавах прошка, нито давност – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Камък бях, вграден в стената
древна на незнаен храм.
Кралят Марко ме запрати –
над гори, морета – сам.
Там, където ме държеше – ...
  86 
Търпението граници си има –
безмълвно аз търпях, търпях, търпях…
И с него бях и пролет, лете, зиме –
надолу после бързо полетях.
Не ми хареса на върха – мъгливо. ...
  140 
Propuestas
: ??:??