21 jun 2011, 14:42

Липов чай 

  Poesía » Otra
986 0 17

Да ме покани 
във такава нощ 
под цъфнали липи 
омайни,
и на луната 
в светлия обков
да нищи с мене 
ласки всеотдайни.
Да ме опие 
с дъх неустоим
на шепотните цветове 
без думи.
Със вятъра 
не ще заспим.
Ще вихрим 
танците си луди.
Косите ми ще роши,
ще се любим
със повея 
на дъхави забрави,
а утрото 
в едно щом зазорим,
със него липов чай 
ще си направим.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??