Заспивам  нощем в празна стая, в студеното без теб легло.

Защо ли тръгна си незная, захвърли всичко ти...защо? 

Кънти в ушите ми като камбана, разкъсваща душата тишина.

Услепен немога аз да стана, услепен от непрогледна тъмнина.

Завит с постеля,натежала тя от мъка, глава полагам на възглавница пропита от сълзи.

Ръце протягам да те докосна в съня си,но пак отиваш си,дори в съня боли.

Събуждам се отново в празна стая,събуждам се в реалността.

В леглото празно аромата ти остана,аромата и спомена за любовта...