Липса на хармония е.
Вътре в теб.
Крещиш туптейки. Без език...
И се шегуваш... някак със ирония,
а чувам само болния ти вик.
Преливаш.
Пак познатата агония.
Дочувам леко гърления смях.
Сенките... Чуждите попиваш.
И те попиват те сред тях...
А там...
И по-различна бях. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.