12 dic 2012, 12:36

Липсата дъга 

  Poesía » De amor
678 0 2
От липсата ти плисва светлина
Смутен,
Дъждът загръща локвите опърпани,
невярващо премигва,
разтърсвайки на кестените гривите,
блажено раздвоен
Тя бърза –
липсата-дъга,
ухаеща лилаво,
разрошена и жарка,
излегната на мокрия му гръб,
по устните ти светлина рисува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Александрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??