Липсата на ‘сякакви слова
Аз не гледам към вратата,
дори стоя към нея гърбом
и тихо моля се в душата -
да бъде както беше първом…
и от стъпки чувам звук…..
ръцете стисвам във юмрук,
сърцето сбрало цялата си воля -
сляпо се венчава с новата си роля…
в косите ми е дъх на сила
прегръдка мощна ме е приютила
и липсата на ‘сякакви слова ...