Липсата ти се усеща най-силно

22 abr 2016, 8:33

Poesía » Otra

642 0 2

Ти си тук,

а аз липсата ти усещам,

а тя ме убива

вкочанените ми крака

ме предават и скоро

незабелязано

ще се удява в море

от отшумялата ти любов.

Равновесието в душата ми

се разсея, щом се появи-

вкопчи се здраво в нея,

докато не разкървиш всеки един неин участък.

Крещях, бягах,

ала невидимо и толкова тихо,

дори не разбрах как в тебе влюбих се...

Всичките спомени наши

мечтите ни общи

нощем ме гонят,

а сутрин ме събуждат,

за да ми припомнят, че

не са приключили с мъченията,

на които ме подлагат.

Вдишвах теб и издишвах живот,

подходяща среда създала бях за цветя

ала сега с горчивина ги убих

и тук-там пролети солени сълзи.

Не ме утешават и не искам,

неспокойствието за времето с теб ми напомня;

онези безгрижни моменти,

в които историята отбеляза,

че обичал си...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

helpmepaintthestars (Слънчоглед)

2016-04-23T22:48:42+03:00

Благодаря ти отново!
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-04-23T17:56:05+03:00

Много тъжно и много красиво!!!
"вкочанените ми крака
ме предават и скоро
незабелязано
ще се удява в море
...
Крещях, бягах,
ала невидимо и толкова тихо,
дори не разбрах как в тебе влюбих се...
...

Всичките спомени наши
мечтите ни общи
нощем ме гонят,
а сутрин ме събуждат,
...
онези безгрижни моменти,
в които историята отбеляза,
че обичал си...
"