Липсваш

Във всяка секунда, всеки час.

От сутрин до вечер.

Липсваш.

Липсваш,

когато сутрин отварям очите си 

и вечер, когато заспивам.

Липсваш,

когато кафето си правя и после

сама го изпивам.

Липсваш,

когато вечерята слагам

и децата облизват своите чинии.

Липсваш,

твоето място е празно и те чака за дойдеш, боли.

Уви, прегръщам твойта възглавница и често плача...

Боли.

Липсваш.

От сутрин до вечер,

от нощ до зори.

Липсваш и съмва се вече, 

слънце наднича в спалнята ни.

Намира ме там всяка сутрин... сама. 

Правя кафе и закуска,

поредният ден посрещам... сама.

Липсваш,

боли и е трудно.

Само в мислите вечно те има, във спомена...

там съм със теб.

Липсваш!