Защо толкова бързо забрави?

Защо така ме остави?

Нима не знаеш колко те обичам?

Нима не знаеш, че само в тебе се вричам?

Ти стоиш пред мен,

но си само сянка от минал ден.

Сърцето ми, от болка спряло,

копнее пак да усети топлината на твойто тяло.

Мечтата ми до вчера приказна реалност беше,

а днес ти толкова далеч стоеше.

Но още пари в моето сърце,

защото там е твоето лице.

Не искам дори да мисля,

но знам, че всичко свърши,

вярата ми в Любовта

безвъзвратно се прекърши.

Искам пак да ми шептиш,

че винаги ще бъдеш с мен.

Защо сега мълчиш?

Защо си толкова студен?

Трия мокрите сълзи,

опитвам да избягам от онзи миг,

в който разбрах, че и щастието горчи,

без сили вече, падам със сподавен вик.

Значи бях играчка,

сметна ме за глупачка.

Както всички и аз бях твоя...

Страшно ми липсваш, обич моя!