Понякога е по добре да те няма,
понякога е по-добре да си тук,
но никога няма да има
като тебе в живота ми друг.
Когато дълго те няма,
аз мисля само за теб,
къде си, кога ще се върнеш
и защо не съм с теб.
Защо те оставих да тръгнеш,
защо не те спрях,
когато за мене всичко ти беше,
когато и аз в сърцето ти бях.
Сега тебе те няма, ти ме остави сама,
до скоро с мене ти беше,
сега плача в нощта.
После в сън се унасям,
ти се връщаш при мен,
с ласки пак ме обгръщаш
и тихо заспиваш до мен.
Скоро пак ще се срещнем,
но ти ще бъдеш студен,
с ласки не ще обгърнеш
и няма да се върнеш със мен.
Аз болката ще преглътна,
ще гледам само напред,
знам, в съня ми ще идваш
и жив споменът ще остане за теб.
Повече няма да плача,
ти ще бъдеш до мен,
в сърцето си аз ще те нося
и двама ще крачим напред.
По трънливата тясна пътека
ще премина едва
и горда на върха ще заплача
и ще те пусна на свобода.
Душата ти волна ще скита,
аз че чакам деня,
когато ти ще се върнеш,
когато ще се промени и света.
© Ирена Петрова Todos los derechos reservados